Вечер е, а аз те потопих...
Усети топлото въгленче под кожата ми.
Разголих сметаната.
Пожелах си да блесна, като воал.
Слънцето ме заслепи.
Не мога да мисля, защото ме плени.
Крепостни очи те видяха.
Парче любов те докосна.
А твоето име ме клатеше като поезия.
На брега стоях и чаках.
Ръцете ми горещи за страст.
Не бягам от нищо. ...