Гореща следа
660
0
2
Вечер е, а аз те потопих...
Усети топлото въгленче под кожата ми.
Разголих сметаната.
Пожелах си да блесна, като воал.
Слънцето ме заслепи.
Не мога да мисля, защото ме плени.
Крепостни очи те видяха.
Парче любов те докосна.
А твоето име ме клатеше като поезия.
На брега стоях и чаках.
Ръцете ми горещи за страст.
Не бягам от нищо.
Оградна тръпка остана до нас.
( Посвещавам това стихче на моя мъж Калоян,
който много си го обичкам, от жена му Десислава)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
