5.10.2008 г., 1:15 ч.

Гореща следа 

  Поезия » Любовна
430 0 2

Вечер е, а аз те потопих...

Усети топлото въгленче под кожата ми.

Разголих сметаната.

Пожелах си да блесна, като воал.

Слънцето ме заслепи.

Не мога да мисля, защото ме плени.

Крепостни очи те видяха.

Парче любов те докосна.

А твоето име ме клатеше като поезия.

На брега стоях и чаках.

Ръцете ми горещи за страст.

Не бягам от нищо.

Оградна тръпка остана до нас.

 

   ( Посвещавам това стихче на моя мъж Калоян,

       който много си го обичкам, от жена му Десислава)

 

 

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??