Гореща следа
663
0
2
Вечер е, а аз те потопих...
Усети топлото въгленче под кожата ми.
Разголих сметаната.
Пожелах си да блесна, като воал.
Слънцето ме заслепи.
Не мога да мисля, защото ме плени.
Крепостни очи те видяха.
Парче любов те докосна.
А твоето име ме клатеше като поезия.
На брега стоях и чаках.
Ръцете ми горещи за страст.
Не бягам от нищо.
Оградна тръпка остана до нас.
( Посвещавам това стихче на моя мъж Калоян,
който много си го обичкам, от жена му Десислава)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
