20 nov 2012, 10:31

Горещниците спряха

Poesía » Civil

580 0 0

Горещниците посред лято спряха...
Сега прохладата върви към нас.
О, жегите си крушите обраха,
но Самотата си прегръщам аз...

Оставен съм в далечната чужбина,
със чужди хора и със чужд език!
Добре, че съм с най-здравата гърбина
и съм със волята на фанатик!

Сега тук жегата е намаляла...
И слънцето иранско не гори.
Носталгията е във мене спряла
и се опитва да ме умори...

Аз само нощем съм си във страната.
Събудя ли се, пак оставам сам!
Тъгувам за жената и децата,
иконите на моя свещен храм!

05.09.2005г. Техеран

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0