Nov 20, 2012, 10:31 AM

Горещниците спряха

Poetry » Civic

576 0 0

Горещниците посред лято спряха...
Сега прохладата върви към нас.
О, жегите си крушите обраха,
но Самотата си прегръщам аз...

Оставен съм в далечната чужбина,
със чужди хора и със чужд език!
Добре, че съм с най-здравата гърбина
и съм със волята на фанатик!

Сега тук жегата е намаляла...
И слънцето иранско не гори.
Носталгията е във мене спряла
и се опитва да ме умори...

Аз само нощем съм си във страната.
Събудя ли се, пак оставам сам!
Тъгувам за жената и децата,
иконите на моя свещен храм!

05.09.2005г. Техеран

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0