Горещниците посред лято спряха...
Сега прохладата върви към нас.
О, жегите си крушите обраха,
но Самотата си прегръщам аз...

Оставен съм в далечната чужбина,
със чужди хора и със чужд език!
Добре, че съм с най-здравата гърбина
и съм със  волята на фанатик!

Сега тук жегата е намаляла...
И слънцето иранско  не гори.
Носталгията  е във мене спряла
и се опитва да ме умори...

Аз само нощем съм си във страната.
Събудя ли се,  пак оставам сам!
Тъгувам за жената и децата,
иконите на моя свещен храм!

05.09.2005г. Техеран