20 нояб. 2012 г., 10:31

Горещниците спряха

Поэзия » Гражданская

575 0 0

Горещниците посред лято спряха...
Сега прохладата върви към нас.
О, жегите си крушите обраха,
но Самотата си прегръщам аз...

Оставен съм в далечната чужбина,
със чужди хора и със чужд език!
Добре, че съм с най-здравата гърбина
и съм със волята на фанатик!

Сега тук жегата е намаляла...
И слънцето иранско не гори.
Носталгията е във мене спряла
и се опитва да ме умори...

Аз само нощем съм си във страната.
Събудя ли се, пак оставам сам!
Тъгувам за жената и децата,
иконите на моя свещен храм!

05.09.2005г. Техеран

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬