ARTY (Сашка Нешева) ARTY (Сашка Нешева)
1 40
8 feb 2009, 15:05

Горест

1.1K 0 6

Горест

 

Колко горест е попил светът около мен...

като стара запустяла нива е потънала

чернилката на всеки земен ден...

Болен е светът и тежко диша,

болни са и човешките души,

съкрушени са от гняв и безразличие,

даже съвестта им не гори!

Но надеждата остава да ни буди сутрин,

щом посрещнем светлината,

и когато залеза покрие ни като със завивка -

да заспят и мъки и вини...

да приспим греха си...!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Дарина_Колева (Даринка Колева)
    Дарина_Колева (Даринка Колева)
    Всички твои стихотворения ми харесват. Намираш точните думи, забелязваш нещата, чувстваш и най-важното - не губиш надежда. Продължавай да пишеш!
  • Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Поздрави за хубавия и замислящ стих!
  • robert (Роберт Кулиани)
    robert (Роберт Кулиани)
    ..и когато залеза покрие ни като със завивка ..!!!!

    Красиво!!!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    кой ще може да приспи греха си....?
    няма безгрешни....!!!
    много замислящ стих, Саше...
    поздравления!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Светът винаги е бил такъв.
    Но всеки човек сам с изгражда своя малък свят.
    И в това е спасението.
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0