8 feb 2009, 15:05

Горест

1.1K 0 6

Горест

 

Колко горест е попил светът около мен...

като стара запустяла нива е потънала

чернилката на всеки земен ден...

Болен е светът и тежко диша,

болни са и човешките души,

съкрушени са от гняв и безразличие,

даже съвестта им не гори!

Но надеждата остава да ни буди сутрин,

щом посрещнем светлината,

и когато залеза покрие ни като със завивка -

да заспят и мъки и вини...

да приспим греха си...!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички твои стихотворения ми харесват. Намираш точните думи, забелязваш нещата, чувстваш и най-важното - не губиш надежда. Продължавай да пишеш!
  • Поздрави за хубавия и замислящ стих!
  • ..и когато залеза покрие ни като със завивка ..!!!!

    Красиво!!!
  • кой ще може да приспи греха си....?
    няма безгрешни....!!!
    много замислящ стих, Саше...
    поздравления!
  • Светът винаги е бил такъв.
    Но всеки човек сам с изгражда своя малък свят.
    И в това е спасението.
    Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...