ARTY (Сашка Нешева)
40 740
8 feb 2009, 15:05

Горест 

  Poesía » Filosófica
734 0 6

Горест

 

Колко горест е попил светът около мен...

като стара запустяла нива е потънала

чернилката на всеки земен ден...

Болен е светът и тежко диша,

болни са и човешките души,

съкрушени са от гняв и безразличие,

даже съвестта им не гори!

Но надеждата остава да ни буди сутрин,

щом посрещнем светлината,

и когато залеза покрие ни като със завивка -

да заспят и мъки и вини...

да приспим греха си...!

 

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички твои стихотворения ми харесват. Намираш точните думи, забелязваш нещата, чувстваш и най-важното - не губиш надежда. Продължавай да пишеш!
  • Поздрави за хубавия и замислящ стих!
  • ..и когато залеза покрие ни като със завивка ..!!!!

    Красиво!!!
  • кой ще може да приспи греха си....?
    няма безгрешни....!!!
    много замислящ стих, Саше...
    поздравления!
  • Светът винаги е бил такъв.
    Но всеки човек сам с изгражда своя малък свят.
    И в това е спасението.
    Поздрави!
  • Наистина,че светат около нас боледува,но ние можем да го лекуваме с доброта,с търпение,с разбиране!!!
    Нека греховете останат назад в миналото! А ние да гледаме с вяра напред!!!
Propuestas
: ??:??