Горест

Поезия » Философска

1.1K 0 6

Горест

Колко горест е попил светът около мен...

като стара запустяла нива е потънала

чернилката на всеки земен ден...

Болен е светът и тежко диша,

болни са и човешките души,

съкрушени са от гняв и безразличие,

даже съвестта им не гори!

Но надеждата остава да ни буди сутрин,

щом посрещнем светлината,

и когато залеза покрие ни като със завивка -

да заспят и мъки и вини...

да приспим греха си...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Дарина_Колева (Даринка Колева)

Всички твои стихотворения ми харесват. Намираш точните думи, забелязваш нещата, чувстваш и най-важното - не губиш надежда. Продължавай да пишеш!

2009-02-11T16:42:26+02:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

Поздрави за хубавия и замислящ стих!

2009-02-10T18:04:56+02:00
robert (Роберт Кулиани)

..и когато залеза покрие ни като със завивка ..!!!!

Красиво!!!

2009-02-09T13:11:05+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

кой ще може да приспи греха си....?
няма безгрешни....!!!
много замислящ стих, Саше...
поздравления!

2009-02-08T20:28:43+02:00
voda (Елица Ангелова)

Светът винаги е бил такъв.
Но всеки човек сам с изгражда своя малък свят.
И в това е спасението.
Поздрави!

2009-02-08T18:14:20+02:00