20 feb 2009, 21:17

Горите плачат за въздишка

  Poesía » Otra
826 0 15

Горите съединени се изправяха пред вятъра,

с галоп го приближаваха и нямаше да спрат,

но болката притискаше... и спомниха, че някога

пречупвал  е болезнено той голата им плът.

 

Но този път се бореха без писъци и ревове,

изправени стояха в подредба като в хор,

ръцете си протягаха, извити като жлебове,

готови за защита и готови за  отпор.

 

И писнало им бе от вихри, дето са понасяли,

кората им в смола... сега не можеше да диша,

и клоните са вече само сухи и ръждясали,

а почвата под корените - киша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съм казал, че не ми харесва.Наротив,мисля, че метафорите са добри.
    Но след като в първите две строфи имаме редуване на дактилни и ,,мъжки,, клаузули, задължаващо е да се изравнява броя на гласните в стиховете.В третата строфа се редуват дактилни и ,,женски,,- тук е възможен компромис, но не и между стих 12-ти и 10-ти.Може 12-ти да е по-къс, ако е равен на всеки четвърти от другите строфи.
    Критиката ми няма за цел да те обезкуражи, а да те задължи и амбицира да пишеш по-добре.
    Желая ти успех!
  • колкото до Тома:
    нима силния вопъл и непременния здрав отпор ще притапят ураганът до бриз...едва ли!
  • Митко! Хареса ми може би много хора не разбират смисъла на твоя стих, но важното е, че ти си изразил себе си и знаеш какво искаш да кажеш поезията е точно това да изразиш чувствата и мислите си. ПОЗДРАВ!
  • Понякога сричките и обикновените пасквили не са от голямо значение и често биват отстъпили мястото си на първичния замисъл на поета ако щеш.
    На мен лично не ми правят впечатление чак такива ритмични размивки.
  • Ей,като 'земете да ги броите тия срички ама......
    Митко,няма за какво да съжаляваш!Лично за мен идеята е много по-важна...а в случая твоята е,както обичам да казвам..."много моя"
    Поздравче

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...