Горите съединени се изправяха пред вятъра,
с галоп го приближаваха и нямаше да спрат,
но болката притискаше... и спомниха, че някога
пречупвал е болезнено той голата им плът.
Но този път се бореха без писъци и ревове,
изправени стояха в подредба като в хор,
ръцете си протягаха, извити като жлебове,
готови за защита и готови за отпор.
И писнало им бе от вихри, дето са понасяли,
кората им в смола... сега не можеше да диша,
и клоните са вече само сухи и ръждясали,
а почвата под корените - киша.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
Но след като в първите две строфи имаме редуване на дактилни и ,,мъжки,, клаузули, задължаващо е да се изравнява броя на гласните в стиховете.В третата строфа се редуват дактилни и ,,женски,,- тук е възможен компромис, но не и между стих 12-ти и 10-ти.Може 12-ти да е по-къс, ако е равен на всеки четвърти от другите строфи.
Критиката ми няма за цел да те обезкуражи, а да те задължи и амбицира да пишеш по-добре.
Желая ти успех!