20 февр. 2009 г., 21:17

Горите плачат за въздишка

827 0 15

Горите съединени се изправяха пред вятъра,

с галоп го приближаваха и нямаше да спрат,

но болката притискаше... и спомниха, че някога

пречупвал  е болезнено той голата им плът.

 

Но този път се бореха без писъци и ревове,

изправени стояха в подредба като в хор,

ръцете си протягаха, извити като жлебове,

готови за защита и готови за  отпор.

 

И писнало им бе от вихри, дето са понасяли,

кората им в смола... сега не можеше да диша,

и клоните са вече само сухи и ръждясали,

а почвата под корените - киша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм казал, че не ми харесва.Наротив,мисля, че метафорите са добри.
    Но след като в първите две строфи имаме редуване на дактилни и ,,мъжки,, клаузули, задължаващо е да се изравнява броя на гласните в стиховете.В третата строфа се редуват дактилни и ,,женски,,- тук е възможен компромис, но не и между стих 12-ти и 10-ти.Може 12-ти да е по-къс, ако е равен на всеки четвърти от другите строфи.
    Критиката ми няма за цел да те обезкуражи, а да те задължи и амбицира да пишеш по-добре.
    Желая ти успех!
  • колкото до Тома:
    нима силния вопъл и непременния здрав отпор ще притапят ураганът до бриз...едва ли!
  • Митко! Хареса ми може би много хора не разбират смисъла на твоя стих, но важното е, че ти си изразил себе си и знаеш какво искаш да кажеш поезията е точно това да изразиш чувствата и мислите си. ПОЗДРАВ!
  • Понякога сричките и обикновените пасквили не са от голямо значение и често биват отстъпили мястото си на първичния замисъл на поета ако щеш.
    На мен лично не ми правят впечатление чак такива ритмични размивки.
  • Ей,като 'земете да ги броите тия срички ама......
    Митко,няма за какво да съжаляваш!Лично за мен идеята е много по-важна...а в случая твоята е,както обичам да казвам..."много моя"
    Поздравче

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....