Горска одисея

Лъвът пословично се славел

със сила и със красота

и често, често си похапвал

надменно в близката гора.

Но ето че харесал Лиса,

а тя красавица била.

И стройна, рижа и актриса –

със чар омаяла го тя.

Спокойствие изгубил царят,

той искал Лиса на часа,

със песен тя да го приспива

и да го гушка в самота.

Помислил си, че може лесно,

със своя вид да я плени –

да бъде всичко тъй чудесно

и със любов да я дари.

Изпратил своя бърз вестител –

Сивушко верен, бързоног,

приятел честен и служител,

чевръст и с най-добър отскок.

Да търси Лиса, Зайо тръгнал

самичък в гъстата гора

и всяко храстче той оглеждал,

но нямало дори следа.

Накрая изморен полегнал

под млада хубава ела.

Тогава Лиса го видяла

и да, харесала го тя.

Каквато си била актриса,

зашепнала му за любов.

Какви очи, каква осанка,

на всичко Зайо бил готов!

Но той решил да бъде честен

и за лъва ѝ споделил.

–Какъв си ти невероятен!

За нищо ти недей мисли! –

така отвърнала му Лиса

и го прегърнала дори

с любов на горската поляна

и много страсти и мечти…

А после рекла му, че трябва

при царя да я заведе.

Не искал Зайо тая среща

и тръгнал от немай-къде.

При царя в горските покои

дошли и сторили поклон.

Приел ги царят като свои,

величествен на своя трон.

Не можел Зайо да се мери

със тая лъвска красота,

оставил хубавата Лиси

и тръгнал си в нощта с тъга.

Сърцето му е днес разбито,

за Лиса страда и тъжи,

а тя е царствено красива,

лъва на пръста си върти.

По нейна дума всичко става,

лъвът така се промени.

Закуска сутрин ѝ поднася

и всичко прави да я задържи.

А Лиса е една хитруша,

за заека щом затъжи,

тогава тръгва на разходка

сама във гъстите гори.

Невярна тя е, но красива,

живота с двамата дели

и може би така щастлива,

ще доживее старини.

Не е за пример този начин

да бъдеш хит във горски свят.

За някои е той опасен,

но няма връщане назад.

             Мария Мустакерска