Лъвът пословично се славел
със сила и със красота
и често, често си похапвал
надменно в близката гора.
Но ето че харесал Лиса,
а тя красавица била.
И стройна, рижа и актриса –
със чар омаяла го тя.
Спокойствие изгубил царят,
той искал Лиса на часа,
със песен тя да го приспива
и да го гушка в самота.
Помислил си, че може лесно,
със своя вид да я плени –
да бъде всичко тъй чудесно
и със любов да я дари.
Изпратил своя бърз вестител –
Сивушко верен, бързоног,
приятел честен и служител,
чевръст и с най-добър отскок.
Да търси Лиса, Зайо тръгнал
самичък в гъстата гора
и всяко храстче той оглеждал,
но нямало дори следа.
Накрая изморен полегнал
под млада хубава ела.
Тогава Лиса го видяла
и да, харесала го тя.
Каквато си била актриса,
зашепнала му за любов.
Какви очи, каква осанка,
на всичко Зайо бил готов!
Но той решил да бъде честен
и за лъва ѝ споделил.
–Какъв си ти невероятен!
За нищо ти недей мисли! –
така отвърнала му Лиса
и го прегърнала дори
с любов на горската поляна
и много страсти и мечти…
А после рекла му, че трябва
при царя да я заведе.
Не искал Зайо тая среща
и тръгнал от немай-къде.
При царя в горските покои
дошли и сторили поклон.
Приел ги царят като свои,
величествен на своя трон.
Не можел Зайо да се мери
със тая лъвска красота,
оставил хубавата Лиси
и тръгнал си в нощта с тъга.
Сърцето му е днес разбито,
за Лиса страда и тъжи,
а тя е царствено красива,
лъва на пръста си върти.
По нейна дума всичко става,
лъвът така се промени.
Закуска сутрин ѝ поднася
и всичко прави да я задържи.
А Лиса е една хитруша,
за заека щом затъжи,
тогава тръгва на разходка
сама във гъстите гори.
Невярна тя е, но красива,
живота с двамата дели
и може би така щастлива,
ще доживее старини.
Не е за пример този начин
да бъдеш хит във горски свят.
За някои е той опасен,
но няма връщане назад.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены