7 авг. 2022 г., 08:01

Горска одисея

487 0 0

      

     Горска одисея

 

Лъвът пословично се славел

със сила и със красота

и често, често си похапвал

надменно в близката гора.

 

Но ето че харесал Лиса,

а тя красавица била.

И стройна, рижа и актриса –

със чар омаяла го тя.

 

Спокойствие изгубил царят,

той искал Лиса на часа,

със песен тя да го приспива

и да го гушка в самота.

 

Помислил си, че може лесно,

със своя вид да я плени –

да бъде всичко тъй чудесно

и със любов да я дари.

 

Изпратил своя бърз вестител –

Сивушко верен, бързоног,

приятел честен и служител,

чевръст и с най-добър отскок.

 

Да търси Лиса, Зайо тръгнал

самичък в гъстата гора

и всяко храстче той оглеждал,

но нямало дори следа.

 

Накрая изморен полегнал

под млада хубава ела.

Тогава Лиса го видяла

и да, харесала го тя.

 

Каквато си била актриса,

зашепнала му за любов.

Какви очи, каква осанка,

на всичко Зайо бил готов!

 

Но той решил да бъде честен

и за лъва ѝ споделил.

–Какъв си ти невероятен!

За нищо ти недей мисли! –

 

така отвърнала му Лиса

и го прегърнала дори

с любов на горската поляна

и много страсти и мечти…

 

А после рекла му, че трябва

при царя да я заведе.

Не искал Зайо тая среща

и тръгнал от немай-къде.

 

При царя в горските покои

дошли и сторили поклон.

Приел ги царят като свои,

величествен на своя трон.

 

Не можел Зайо да се мери

със тая лъвска красота,

оставил хубавата Лиси

и тръгнал си в нощта с тъга.

 

Сърцето му е днес разбито,

за Лиса страда и тъжи,

а тя е царствено красива,

лъва на пръста си върти.

 

По нейна дума всичко става,

лъвът така се промени.

Закуска сутрин ѝ поднася

и всичко прави да я задържи.

 

А Лиса е една хитруша,

за заека щом затъжи,

тогава тръгва на разходка

сама във гъстите гори.

 

Невярна тя е, но красива,

живота с двамата дели

и може би така щастлива,

ще доживее старини.

 

Не е за пример този начин

да бъдеш хит във горски свят.

За някои е той опасен,

но няма връщане назад.

 

             Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...