Горя по теб, но искам да изтлея,
кой може да ме изстуди,
сякаш слънце в мене е изгряло
и ме пари с най-жестоките лъчи.
Късче лед ли да прегърна
с надеждата да ме спаси,
с мисли каменни дано осъмна,
дано чудо изведнъж ме вразуми!
Искам сърцето си влюбчиво да изхвърля
или айсберг да изпратя там,
гдето душата ми чувствата я пърлят,
нека просто да изстине този плам!
Горя по теб, от пламъците не умирам,
дано завинаги да се изпепеля,

И всеки ден, очите щом отворя,

мечтая да съм кубче лед.

Горя по теб, на огън да остана,
да потъна в най-студената Земя!

Сърцето ми танцува върху лава,
тъй, сякаш че е нестинар-боец.
Хей, мисъл толкова гореща!

Ти в Огън вечен ме
гориш...

Дано във камък аз да
се превърна...

че да спреш така да ме гнетиш...
Хей, мисъл, гореща си,

не ме прегръщай.

Аз огън вечен
не желая да съм,
Ветре, вей!!

Хей, мисъл с вечен пламък -
убий ме с огън или
стой далеч от мен!!!