Господар

20 ene 2008, 14:28

Poesía

699 0 1

Изгрява слънце и небето озарява,

прекрасен ден, облян от светлина,

в душите ни човешки пак огрява

най-чистите и стойностни неща.

В прегръдки топли леко се оставя

да си отиде, като спомен вечерта,

в ласка нежно, леко се стопява,

завръщайки се в Майката Земя.

Мечта за теб реалността да бъде,

желанията твои да не бъдат сън,

във времето успешно да пребъде,

да чуваш винаги камбанен звън.

Ветрец полюшва лекичко морето

и милва изгрева, като детето дар,

пркрасно е да гледаш към небето,

да можеш да се чувстваш господар!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.