20 янв. 2008 г., 14:28
Изгрява слънце и небето озарява,
прекрасен ден, облян от светлина,
в душите ни човешки пак огрява
най-чистите и стойностни неща.
В прегръдки топли леко се оставя
да си отиде, като спомен вечерта,
в ласка нежно, леко се стопява,
завръщайки се в Майката Земя.
Мечта за теб реалността да бъде,
желанията твои да не бъдат сън,
във времето успешно да пребъде,
да чуваш винаги камбанен звън. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация