Господар
Изгрява слънце и небето озарява,
прекрасен ден, облян от светлина,
в душите ни човешки пак огрява
най-чистите и стойностни неща.
В прегръдки топли леко се оставя
да си отиде, като спомен вечерта,
в ласка нежно, леко се стопява,
завръщайки се в Майката Земя.
Мечта за теб реалността да бъде,
желанията твои да не бъдат сън,
във времето успешно да пребъде,
да чуваш винаги камбанен звън.
Ветрец полюшва лекичко морето
и милва изгрева, като детето дар,
пркрасно е да гледаш към небето,
да можеш да се чувстваш господар!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Митова Все права защищены
