Господар на нощта

И още помня последния си залез...

Помня слънцето и ярките му лъчи,

помня как то се скри зад високи планини,

обагрило небето с ярко червени нюанси,

обляло лицето ми като че с кръв червена.   

И в този миг разбрах, повече не ще го видя...

Мрак се спусна над света, мрак над душата ми.

Надеждата умря с последните слънчеви лъчи,

но сила нова облада ме, щом луната съзрях.

Отрекох се от света, близки, роднини.

Пред нови богове се кланя. Роб не ще да бъда.

Нощта е моето владение. Тук господар ще бъда аз.

Името ми, шепнешком изречено, страх ще буди.

Ликът ми е предвестник на смърт ужасна.

Щом жертва имам, не ще посрещне тя пак деня.

И аз търся! Има нещо, дето само аз мога открия.

Векове минават, без дори да знам какво е то,

докато не срещнах изумрудените ти очи.

И разбрах!

Аз, господарят на нощта, прекланям се пред теб.

Не знам коя си, не те познавам, но име ще ти дам –

пред теб се аз прекланям, господарко моя, ЛЮБОВ.

Дари ме ти със своя дар!