5 nov 2007, 9:42

Господи...

  Poesía
952 0 1
Господи, нали не го обичам,
защо тогава плача?
Господи, от вярата си се отричам!
Тя потъна някъде в здрача.
Стоя си сгушена в мрака,
потънала в хладната прегръдка на нощта.
Изпуснала съм вече влака,
който водеше до теб и любовта.
Господи, какво ми става?
Защо душата ми кърви?
Гмурнала съм се в море, наречено забрава,
за да мога да накарам сърцето си да замълчи...
За кой ли път на таз банална тема пиша
с надеждата да спре да ме боли.
Надеждите... превърнали се в киша...
са се спотаили нейде там, сред изгубените ми мечти.
Нали разправят, че като разкриеш болката си, ти олеква,
но моят глас нечут е и в далечината сам отеква...
Очаяна съм от живота
и пак напук на него продължавам да вървя.
Знам, че няма да съм чута,
но не спирам да крещя...
Над мен надвисва сянка...
По-черна от нощта...
По-скверна от скръбта...
О, Господи! Усещам, че летя.
Усещам, че огряла ме е ярка светлина
и как със тънките си костеливи пръсти поема ме Смъртта...
Крясъкът заглъхва...
О, колко е красива изведнъж настъпилата тишина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...