Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
3 may 2006, 13:24

Гостенка... 

  Poesía
570 0 4
В тъмната и сива нощ,
бавно крачи тъмна сянка.
Тя с тъмнината сякаш се слива,
и нещо бавно в нея умира...
...
Върви сама и обикаля,
плаче и не може да се спре.
Кой ли знае какво преживява,
как да и помогна преди да умре?...
...
Вижда спасение само в смъттта.
Но как? Та тя е толкова млада?
Как може такава неземна красота,
толкова жестоко да страда?
...
Да обича,
а любовта от нея да бяга.
От всичко свято да се отрича
и непрестанно и само да страда.
...
Любов, с молба към тебе се обръщам.
Спри мъките на тази млада девойка.
Нека нейните грехове на мен да се връща
толкова е млада, а мисли вече за края...
...
Вземи от нея всяка болка,
върни и красивата усмивка обратно.
Никой не заслужава да се мъчи така,
направи я човек, а моето сърце - безчувствено и златно...
...
Нещастието я е сполетяло,
тя няма сили да се бори.
Ангел на смъртта при нея е долетял,
и тя вратата за него ще отвори.
...
Недей, Любов,ако въобще те има.
Ако найстина си струва тази цена.
Не наказвай нея без причина,
вместо нейната - вземи моята душа...
...
Готова съм на всичко,
аз не вярвам в любовта.
Но не взимай нейното сърце мъничко,
и остави неземната и красота...
...
Тя с нищо не го заслужава.
ще се моля и няма да спра.
Нека погледа и вече не се натъжава,
сега при мен на гости е смъртта...
...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??