Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
26 oct 2016, 10:06

Гостенката може да остане 

  Poesía
742 2 8

 

Спомени мои, вие мълчахте и чакахте

някой такъв като нея да дойде на прага ви.

Спомени мои – чешми, братовчеди и храсти,

стъпки и стонове – ето я, вече е ваша!

 

Хайде, пуснете я в себе си и я обичайте.

Вижте очите ѝ – кладенец тъмна упойка.

Чуйте косите ѝ – вятър, ухаещ на тичане.

А пък гласът ѝ – космичният глас на девойка.

 

Ала бъдете внимателни, спомени мои.

Тя не е виждала вашите дебри и сенки,

нито е влизала в острите ви завои,

в парната баня на личните ви сантименти.

 

Бавно, полека хванете ръката ѝ нежна

и я водете тъй, както прохожда детенце.

И ако стигне до мен и в очи ме погледне,

аз ще усетя дали съм пораснал до нея.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??