Oct 26, 2016, 10:06 AM

Гостенката може да остане 

  Poetry
841 2 8
Спомени мои, вие мълчахте и чакахте
някой такъв като нея да дойде на прага ви.
Спомени мои – чешми, братовчеди и храсти,
стъпки и стонове – ето я, вече е ваша!
Хайде, пуснете я в себе си и я обичайте.
Вижте очите ѝ – кладенец тъмна упойка.
Чуйте косите ѝ – вятър, ухаещ на тичане.
А пък гласът ѝ – космичният глас на девойка.
Ала бъдете внимателни, спомени мои.
Тя не е виждала вашите дебри и сенки,
нито е влизала в острите ви завои,
в парната баня на личните ви сантименти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Random works
: ??:??