Говори ми!
Аз съм тишина.
Нощувам
край забравените ручеи.
В моментна тръпка те жадувам.
И галя любовта. Сънувам...
Говори ми!
Аз съм тишина.
В паметта ми
облаци кръжат…
Синева…
от истини бушува.
Целувам се с нощта. Сънувам...
А дрезгави вопли…
заглушават хукналите стъпки…
Говори ми!
Слушам те.
Нали съм тишина.
Бягство.
И падение.
Под високия чимшир на двора
рисувам твоята луна…
С пръстите бродирам самота…
Милвам тревата.
Събирам росата -
безмълвно
да изкъпя празнотата си…
Но слушам те…
Говори ми!
Аз съм тишина.
© Ем Todos los derechos reservados