17 may 2007, 11:31

ГОВОРИ МИ, ЛЮБОВ!

  Poesía
1.6K 0 30
 

valia_26 (Валентина Иванова)
кумеца (Румен Ченков)

ГОВОРИ МИ, ЛЮБОВ!


- Говори ми във мрака! Просто нещо кажи!

Твоят глас е за мен като музика нежна.

Говори ми, любов! Укори ме, лъжи,

погали моя слух с тихи думи, копнежни.


- Думи нямам сега - те замряха на устните.

Само сълзи в очите издайно блестят.

Много мигове с тебе, любов, сме пропуснали,

невъзможно е дните да върнем назад.


- Няма минало, бъдеще. Има само сега.

Този миг съкровен, е за двамата важен.

През сълзите ти виждам щастлива нега,

а очите ти колко неща са готови да кажат...


- Целувките ти, нежните слова...

нима повярва, че съм ги забравила.

Незабравима си остава любовта,

която е следи във нас оставила.
16. 05. 2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
  • Този стих ми хареса страшно много!!!
    Да пием за пропуснатите мигове в живота и за тези,които ни предстои да изживеем.
  • Доста горещо е станало под този стих...
    Стихът е много хубав!
    Никога не съм писал каквото и да е било с друг човек. А двама души да пишат заедно поезия ми се вижда изключително трудно. При семействата са нужни години а при вас се е получил един преливащ се поток с една обща посока... стиха
    Поздрав и на двама ви!
  • Много хубав стих. Песенен и споделен...
  • Лошо няма, че ти е харесал стихът за парпоретката, но за мен лично е инфантилен стих и точно това исках да ти кажа, че ти харесваш стихове, които аз не бих харесала, но това си е твое право, както пък е право на останалите да харесат този стих, който ти явно не харесваш. Добре, че не съм влиятелна в сайта, иначе щях да се притесня, че и на мен се подмазват (това шегичка)

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...