17.05.2007 г., 11:31

ГОВОРИ МИ, ЛЮБОВ!

1.6K 0 30
 

valia_26 (Валентина Иванова)
кумеца (Румен Ченков)

ГОВОРИ МИ, ЛЮБОВ!


- Говори ми във мрака! Просто нещо кажи!

Твоят глас е за мен като музика нежна.

Говори ми, любов! Укори ме, лъжи,

погали моя слух с тихи думи, копнежни.


- Думи нямам сега - те замряха на устните.

Само сълзи в очите издайно блестят.

Много мигове с тебе, любов, сме пропуснали,

невъзможно е дните да върнем назад.


- Няма минало, бъдеще. Има само сега.

Този миг съкровен, е за двамата важен.

През сълзите ти виждам щастлива нега,

а очите ти колко неща са готови да кажат...


- Целувките ти, нежните слова...

нима повярва, че съм ги забравила.

Незабравима си остава любовта,

която е следи във нас оставила.
16. 05. 2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Този стих ми хареса страшно много!!!
    Да пием за пропуснатите мигове в живота и за тези,които ни предстои да изживеем.
  • Доста горещо е станало под този стих...
    Стихът е много хубав!
    Никога не съм писал каквото и да е било с друг човек. А двама души да пишат заедно поезия ми се вижда изключително трудно. При семействата са нужни години а при вас се е получил един преливащ се поток с една обща посока... стиха
    Поздрав и на двама ви!
  • Много хубав стих. Песенен и споделен...
  • Лошо няма, че ти е харесал стихът за парпоретката, но за мен лично е инфантилен стих и точно това исках да ти кажа, че ти харесваш стихове, които аз не бих харесала, но това си е твое право, както пък е право на останалите да харесат този стих, който ти явно не харесваш. Добре, че не съм влиятелна в сайта, иначе щях да се притесня, че и на мен се подмазват (това шегичка)

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...