Говорим с теб от хиляди години
Умори се слънцето да свети,
върху тези къдрави сонети!
Пожела си коридори прави,
без страдание и без възторзи:
да си рее в тъмното лъчите голи,
по безгрижни траектории,
с топлина и дни да е полезно,
без излишни скокове, без пируети.
- Но защо във мислите ми влизаш,
водородно, кълбесто гъмжило?
Имам свои, ежедневни грижи, ...