sav11 (Явление)
177 166
5 jun 2013, 8:01

Говориш с докосване 

  Poesía » De amor
841 0 13

Говориш с докосване

и пръстите ти шепнат

на сърцето ми истини.

А в очите ти отново има

лунно затъмнение…

Промъкваш се в душата ми.

Притискаш я нежно до себе си

и се разливаш в нея

като жадна глътка.

А вятърът сякаш ни дебне

и ни разлита из стаята.

Лизва пердетата,

разтваря душите ни

и ни тласка

навън и навътре.

Над вълните на времето

Над звездните бездни.

Летим и отиваме някъде.

В отвъдното на отвъдното

и още натам…

Където сме неистов вик

от блажено щастие и безумие.

Миг, в който искаме да останем.

© Явление Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??