Говориш с докосване
и пръстите ти шепнат
на сърцето ми истини.
А в очите ти отново има
лунно затъмнение…
Промъкваш се в душата ми.
Притискаш я нежно до себе си
и се разливаш в нея
като жадна глътка.
А вятърът сякаш ни дебне
и ни разлита из стаята.
Лизва пердетата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.