22 dic 2017, 13:30

Граал

  Poesía
835 1 2

ГРААЛ

 

Не унивай, Любов!

 Не умирай

във косите, без жал посребрени.

От света мъдростта си не скривай

в мигове,

 от тъга преброени!

 

Всеки миг

носи ново начало

на жадувана обич и нежност

и с премрежени погледи,

в бяло,

той рисува мечтана безбрежност.

 

Не погубвай, Любов,

свойто Утре!

И без друго животът не чака.

Запази топло, изгревно утро

за надежда,

погребана в мрака!

 

Твоят огън от старост не тлее...

Преоткрий за мечтите елея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...