Dec 22, 2017, 1:30 PM

Граал

  Poetry
829 1 2

ГРААЛ

 

Не унивай, Любов!

 Не умирай

във косите, без жал посребрени.

От света мъдростта си не скривай

в мигове,

 от тъга преброени!

 

Всеки миг

носи ново начало

на жадувана обич и нежност

и с премрежени погледи,

в бяло,

той рисува мечтана безбрежност.

 

Не погубвай, Любов,

свойто Утре!

И без друго животът не чака.

Запази топло, изгревно утро

за надежда,

погребана в мрака!

 

Твоят огън от старост не тлее...

Преоткрий за мечтите елея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...