28 feb 2009, 8:34

Град

  Poesía
797 0 1
 

Град

 

По улиците скитам,

гледам сластно небосвода,

когато нямам сили да ви викам...

Замислена за люлката и гроба,

претърсвам всеки ъгъл тих

за капка щастие, ала тревога

присвила е сърцето ми с камшик.

Усмихвам се на голите стени,

на глухите врати и тротоари,

олющени от хорските тъги,

във сянката на стари сгради.

Усмихвам се, а искам да заплача,

със глас да разтреса земята,

сърцето ми отровено прескача,

но с страшна сила, тъй позната,

градът ме заглушава.

Ръката му бетонна властно сочи

поредния ръждясал светофар,

в недрата му безспир клокочат

разяждащи реки петрол и кал,

и пенят се, и криволичат

към някой задимен локал.

Тежка пара се издига

бавно изпод потната земя...

Тук се раждат и умират

по-човешките дела.

Тук, под счупените лампи,

с себе си се бори цял народ,

не с ръце, а с кални лапи

чак от люлката до гроба...

И разбирам в хилядите сенки,

как живее мъчно роба,

как изтлява бавно  всеки,

без да вижда небосвода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...