Град

28 февр. 2009 г., 08:34

Поэзия

592 0 1

Град
По улиците скитам,
гледам сластно небосвода,
когато нямам сили да ви викам...
Замислена за люлката и гроба,
претърсвам всеки ъгъл тих
за капка щастие, ала тревога
присвила е сърцето ми с камшик.
Усмихвам се на голите стени,
на глухите врати и тротоари,
олющени от хорските тъги,
във сянката на стари сгради. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Град

Искате да прочетете повече?

Предложения