30 jul 2010, 9:24

Град

  Poesía » Civil
960 1 0

ГРАД

 

Отива си забързаният ден,

стотици фарове по улиците светят.

Да се прибере всеки бърза, уморен,

да се напие и да се спаси от стреса.

 

Огрени от неон витрини,

пушещи кат уличници, красиви продавачки

пред луксозни магазини.

Тълпи от минувачи в просяците се препъват,

заобикалят ги небрежно и в тъмното потъват.

 

Под пийнали младежи на групи се събират,

къде да купонясват, шумно коментират.

Пласьори ловко, без много да се лутат,

готови дози, нагло в ръцете срещу пари им бутат.

 

Кат луноходи бавно обикалят

полицейските патрули, търговия с дрога,

 те не са видели, нито са чули, защо да тормозят тези момчета,

когато си плащат дължимата лепта.

 

Късо подстриган, млад бизнесмен,

насред тротоара паркира своя “Кайен”.

Есенна, петъчна вечер е в големия град,

колите няма къде да си спрат.

 

Двама бездомници до близкия гюм

водят своята малка война за кашони, вдигайки шум.

Като капка в морето е тази кавга в града, завладян

 от богатство, разврат, поквара и суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...