17 may 2020, 13:06

Град

1.3K 0 1

 

Пепел, прах...
Няма как да не сравним,
огромните комини,
пушека над тях,
небето черно,
обгърнато от този дим,
с Ад библейски, древен.

 

Тревата съхне и жълтее,
очите морни все сълзят,
ръцете хилави на слабите,
протегнати към мен кървят...

 

Това е град...
град на болка и тъга,
събрал в разпадащото си сърце,
милион животи в самота...

 

Децата раснат в затвора,
който ние все строим,
зеленото поле е спомен,
с бетон е заменим.

 

И моралът е в каналите,
там където вехнем ний,
защото в нас живеят халите,
що изяждат небосвода син.

 

Ние сме с метал покрити,
бетонна броня търсим все,
страх ни е с очи открити,
да погледнем вечното небе.

 

Този град събира мъка тъмна,
   на черупки без душа,
дистопично бъдно чакай,

нека гният нашите деца.

 

Мониторът ще е прозорец техен,
той ще гледа към фалшивите мечти,
ще говорят те безжично,

допирът ненужен е,
        в града човек не си!
        
Ти си просто сплав метална,
той от тебе се строи,
затуй е вече толкоз ясно,
че Град, човек ще победи...

 

 

Николай Цветинов (Meddle), 2010

Между Демони и Божества (X)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Цветинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...