12 ago 2007, 22:17

Град

Poesía

637 0 3

Бетоновите пръсти на града
ни стиснаха
в желязната си хватка
така здраво
че не желаем да се измъкнем
мирисът на изгорели газове
е като аромат
на скъп парфюм
а смога
приемаме за мъгливо небе
отвикнахме
да използваме собствените си крака
за да отидем някъде
и не виждаме
колко са хилави дърветата
ако изобщо ги има
а нощите ни вместо от звезди
са осветявани
от комините на нефтозавода.

Дишаме с пълни гърди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Без думи!

2007-08-13T10:17:57+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Истина е, Paur, тъжна истина!
Нели, поздравявам те!

2007-08-12T23:27:31+03:00
Paur (Симеон Дончев)

почти 25% от бременностите в Бургас завършват (както и нашата ) - спонтанно в края на третия месец...(по думите на наблюдаващия маги лекар през 2004 та)
съжалявам, ако на някого не се е понравил коментарът ми

2007-08-12T23:15:31+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0