12 ago 2007, 22:17

Град

  Poesía
633 0 3
Бетоновите пръсти на града
ни стиснаха
в желязната си хватка
така здраво
че не желаем да се измъкнем
мирисът на изгорели газове
е като аромат
на скъп парфюм
а смога
приемаме за мъгливо небе
отвикнахме
да използваме собствените си крака
за да отидем някъде
и не виждаме
колко са хилави дърветата
ако изобщо ги има
а нощите ни вместо от звезди
са осветявани
от комините на нефтозавода.

Дишаме с пълни гърди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без думи!
  • Истина е, Paur, тъжна истина!
    Нели, поздравявам те!
  • почти 25% от бременностите в Бургас завършват (както и нашата ) - спонтанно в края на третия месец...(по думите на наблюдаващия маги лекар през 2004 та)
    съжалявам, ако на някого не се е понравил коментарът ми

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...