Град
ни стиснаха
в желязната си хватка
така здраво
че не желаем да се измъкнем
мирисът на изгорели газове
е като аромат
на скъп парфюм
а смога
приемаме за мъгливо небе
отвикнахме
да използваме собствените си крака
за да отидем някъде
и не виждаме
колко са хилави дърветата
ако изобщо ги има
а нощите ни вместо от звезди
са осветявани
от комините на нефтозавода.
Дишаме с пълни гърди...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Вангелова Todos los derechos reservados
) - спонтанно в края на третия месец...(по думите на наблюдаващия маги лекар през 2004 та)