Бетоновите пръсти на града
ни стиснаха
в желязната си хватка
така здраво
че не желаем да се измъкнем
мирисът на изгорели газове
е като аромат
на скъп парфюм
а смога
приемаме за мъгливо небе
отвикнахме
да използваме собствените си крака ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.