Aug 12, 2007, 10:17 PM

Град

  Poetry
632 0 3
Бетоновите пръсти на града
ни стиснаха
в желязната си хватка
така здраво
че не желаем да се измъкнем
мирисът на изгорели газове
е като аромат
на скъп парфюм
а смога
приемаме за мъгливо небе
отвикнахме
да използваме собствените си крака
за да отидем някъде
и не виждаме
колко са хилави дърветата
ако изобщо ги има
а нощите ни вместо от звезди
са осветявани
от комините на нефтозавода.

Дишаме с пълни гърди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Без думи!
  • Истина е, Paur, тъжна истина!
    Нели, поздравявам те!
  • почти 25% от бременностите в Бургас завършват (както и нашата ) - спонтанно в края на третия месец...(по думите на наблюдаващия маги лекар през 2004 та)
    съжалявам, ако на някого не се е понравил коментарът ми

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...