17 abr 2007, 1:47

ГРАДЕЖ 

  Poesía
696 0 8
Тази къща ухае на история...
Комина и издиша спомен - дим...
Кирпичите напукани говорят...
Стоиме със стопанина... Мълчим...

Бил момче, когато се зарекъл
с двете си ръце да вдигне дом...
Младост във дома вградил човека,
за старините - сигурен подслон...

Бавно се градяла нова къща...
Побеляла лудата глава...
Сега треперят майсторови пръсти,
триейки следата от сълза...

Къщата говори ли, говори
покръстена с душа и със любов...
Стареца не знае да се моли...
Той за пътя вечен е готов...

Във дома си  вярва...  Да разкаже
и запази неговата младост...
Тръгва си, без сбогом да ми каже...
Къщата приказва ли, приказва...




© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??