ГРАДЕЖ
Тази къща ухае на история...
Комина и издиша спомен - дим...
Кирпичите напукани говорят...
Стоиме със стопанина... Мълчим...
Бил момче, когато се зарекъл
с двете си ръце да вдигне дом...
Младост във дома вградил човека,
за старините - сигурен подслон...
Бавно се градяла нова къща...
Побеляла лудата глава...
Сега треперят майсторови пръсти,
триейки следата от сълза...
Къщата говори ли, говори
покръстена с душа и със любов...
Стареца не знае да се моли...
Той за пътя вечен е готов...
Във дома си вярва... Да разкаже
и запази неговата младост...
Тръгва си, без сбогом да ми каже...
Къщата приказва ли, приказва...
Комина и издиша спомен - дим...
Кирпичите напукани говорят...
Стоиме със стопанина... Мълчим...
Бил момче, когато се зарекъл
с двете си ръце да вдигне дом...
Младост във дома вградил човека,
за старините - сигурен подслон...
Бавно се градяла нова къща...
Побеляла лудата глава...
Сега треперят майсторови пръсти,
триейки следата от сълза...
Къщата говори ли, говори
покръстена с душа и със любов...
Стареца не знае да се моли...
Той за пътя вечен е готов...
Във дома си вярва... Да разкаже
и запази неговата младост...
Тръгва си, без сбогом да ми каже...
Къщата приказва ли, приказва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
