Преди години, май че десетина,
в Италия си имах аз градина,
ала понеже гражданка съм бяла,
не съм я ни садила ни копала.
Съседът – дядо весел, но самотен,
с градината запълни свойто време,
от ранно утро зачервен и потен,
заемаше се с кòпане, садене.
Бе късна пролет и така се случи,
остана ми от работата време.
И и дядо Алфиеро ще ме учи,
как става чунким пустото плевене. ...