Градинарка
Преди години, май че десетина,
в Италия си имах аз градина,
ала понеже гражданка съм бяла,
не съм я ни садила ни копала.
Съседът – дядо весел, но самотен,
с градината запълни свойто време,
от ранно утро зачервен и потен,
заемаше се с кòпане, садене.
Бе късна пролет и така се случи,
остана ми от работата време.
И и дядо Алфиеро ще ме учи,
как става чунким пустото плевене.
– Ей туй ще оплевиш – ми рече дядо
и тръгна си със свойта моторетка.
За работа съм змей, а ъ́срце младо,
плевя та покрай мене огън светка....
Тогава още с италианския прохождах,
говори нещо дядо, зеленее...
Бре, мисля си – сърцето го пробожда!
Той питал: Патладжана ми къде е?
Та обясни съседката, Киара,
че син домат на плочки не вирее,
че знам го как изглежда... На пазара...
И от небето дядо ми се смее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
