Градинарска
Obra no adecuada para menores de 18 años
В асмите натежали от зърна,
внезапно кос разбойник се завря –
започна да кълве наред без срам,
като чифут на борасата, по план.
Плашило, уж поставил бях,
но този кос не знае страх –
как смело лапа за мезе,
тез гроздове, готови за винце!
Не съм еснаф и егоист,
но викнах с глас на луд садист:
- Бре косе – да не си садил?
Не ти ли е живота мил?
Отлитай бързо от лозата,
че в миг откъсвам ти главата!
Но, колкото да ви се стори странно,
тоз косер се обърна елегантно
и чуруликна нежно с меден звън:
- Стопанино, какъв си пън!
Не виждаш ли, че евро кос
съм аз – не просто косер бос.
Че гроздето ти с труд прибирам,
да съхранявам и сортирам.
Че го спасявам от дъжда
и от последваща мана.
Погледнах около, как слънцето печеше –
небето също, че без облак беше
и казах си:
Тоз евро кос,
ме взема май, съвсем за прост!
Но, нейсе пък – нали е "гост"...
Ще взема да извадя шишането,
което прах събира във мазето
и "госта" си, да пратя на небето!
Но в този миг, таз евро птица,
отлитна на една далечна жица,
усетила, че готвя и погача,
с която майката и да разплача.
Там помота се и поцвърка,
а после пък към залеза отхвърка,
заплашвайки в далечината,
че в Страстбург ще ме съди –
за правата.
И ето, ката нощ подред не спя –
тревожа се за нейните права...
Премествам го във крачола си в дясно,
а после пък наляво, че е тясно
и питам се:
Не знаят ли в Европа,
че тук на Изток дреме ни на топа,
когато европейските права,
нагазват в нашите лозя?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
