6 jul 2008, 16:46

Градината на Любовта 

  Poesía » De amor
2285 0 8

 Градината на Любовта

 

Градината на Любовта -

един  вълшебен свят за двама -

посърнала е,

онемяла,

откакто теб те няма.

А нашите пътеки,

неизвървени докрай,

затрупани

с трева и суха шума,

нещо шушнат,

шушнат си безкрай

и долавям

тънък като паяжинка глас

как нашепва думи,

думи,

някога изричани от нас...

Отлитнали са

птичите ята,

подгонени

от вятъра бездомен.

Как само пееха

за нас

в нощта!

Но вече те

и песента,

и всичко, всичко -

е далечен спомен.

Отпивам

глътка тишина,

мъчително преглъщам.

Подранила

и нечакана

присяда до мен

Есента

и с въздишка

кротко ме прегръща.

Градината на Любовта -

бленуваният свят за двама,

населен

с устни и ръце,

и светлина,

с къдрици женски,

разпилени

върху мъжко рамо...

Градината на Любовта

днес

в сънищата ми е

само.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??