Градината на Любовта
Градината на Любовта
Градината на Любовта -
един вълшебен свят за двама -
посърнала е,
онемяла,
откакто теб те няма.
А нашите пътеки,
неизвървени докрай,
затрупани
с трева и суха шума,
нещо шушнат,
шушнат си безкрай
и долавям
тънък като паяжинка глас
как нашепва думи,
думи,
някога изричани от нас...
Отлитнали са
птичите ята,
подгонени
от вятъра бездомен.
Как само пееха
за нас
в нощта!
Но вече те
и песента,
и всичко, всичко -
е далечен спомен.
Отпивам
глътка тишина,
мъчително преглъщам.
Подранила
и нечакана
присяда до мен
Есента
и с въздишка
кротко ме прегръща.
Градината на Любовта -
бленуваният свят за двама,
населен
с устни и ръце,
и светлина,
с къдрици женски,
разпилени
върху мъжко рамо...
Градината на Любовта
днес
в сънищата ми е
само.
© Мария Костова All rights reserved.
