Градините на Ева_VI

11 jun 2007, 19:36

Poesía

494 0 3

Това ли искаше да ми кажеш с този поглед?

Невероятна си, загадъчна и крехка,

със стройно тяло и походка лека.

Красивите ти устни могат да ме стоплят,

но ти не чуваш безгласния ми вопъл.

Вървя до теб и нежния ти глас

надвива песен на църковните камбани.

Аз ще те слушам винаги в захлас,

дори ако до мен бушуват урагани.

Душата ми е в твоите ръце,

ти ще започнеш някой ден да я разбираш.

Сега те моля само за едно -

върви до мен и никога не спирай.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.