Градините на Ева_VI
Това ли искаше да ми кажеш с този поглед?
Невероятна си, загадъчна и крехка,
със стройно тяло и походка лека.
Красивите ти устни могат да ме стоплят,
но ти не чуваш безгласния ми вопъл.
Вървя до теб и нежния ти глас
надвива песен на църковните камбани.
Аз ще те слушам винаги в захлас,
дори ако до мен бушуват урагани.
Душата ми е в твоите ръце,
ти ще започнеш някой ден да я разбираш.
Сега те моля само за едно -
върви до мен и никога не спирай.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
