3 mar 2019, 23:08

Градините на Мирабел

1.4K 3 6

Градините на Мирабел

 

Видях те случайно.

Стоеше в градините на Мирабел

и свиреше на инструмент,

който изглеждаше толкова

футуристично,

че дори не знаех името му.

 

Вгледах се.

Познат силует.

Времето

беше нанесло

актуалните си щрихи.

 

Косата – същата.

Буйна и непокорна

като теб.

 

Ръцете – с дълги бели пръсти.

Очите – закачливи.

 

Да, ти си момчето

от училищния оркестър,

в което тайно бях влюбена.

Ти си същият,

но в градините на Мирабел

си като картина в рамка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...