Градините на Мирабел
Градините на Мирабел
Видях те случайно.
Стоеше в градините на Мирабел
и свиреше на инструмент,
който изглеждаше толкова
футуристично,
че дори не знаех името му.
Вгледах се.
Познат силует.
Времето
беше нанесло
актуалните си щрихи.
Косата – същата.
Буйна и непокорна
като теб.
Ръцете – с дълги бели пръсти.
Очите – закачливи.
Да, ти си момчето
от училищния оркестър,
в което тайно бях влюбена.
Ти си същият,
но в градините на Мирабел
си като картина в рамка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Емилова Всички права запазени
