5 dic 2009, 1:12

Градът 

  Poesía » Otra
461 0 7

 

 

Със възрожденските си стрехи

преди години бе прочут.

В блестящите си нови дрехи

сега е като всеки друг.

 

Неумолимите закони

на времето са победили –

архитектурните икони

помели са незнайни сили.

 

И страх връхлита ме сурово –

отсечен е и моят корен,

а в настоящето ми ново

мъждука само топъл спомен…

 

 

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прогресът не трябва да е за сметка на доброто старо, това е всичко.
    Само че...има по-силни фактори
  • Модернизация на родовата памет!
    Накъде сме без корени! Но накъде сме и без прогрес...
    Сложни въпроси поставяш, Нели !
  • Благодаря на всички!
  • Жалко наистина!
  • Горчивата необратима и жестока истина...Хубав стих! Поздрави!
  • Доста актуално звучи!
  • Така става за съжаление с много красиви наши градове!
    Ти помагаш да не забравяме какви са били...а и какви трябва да бъдат!
    А корените...са дълбоки и просто не могат да бъдат отсечени!

    Поздравления, Нели!
Propuestas
: ??:??