4 ago 2004, 20:51

Градът

  Poesía
1.3K 0 1

Градът - чудовище жестоко,
поглъща всичко в своя глад!
И вяра,и любов,и всичко
във себе си изтрил е пак...
Той и теб ще заличи -
и теб,и твоите очи...
И ти,любими,ще помръкнеш...
Ще изчезнат блясъкът,смехът
и бликащата жажда за живот...
Ще станеш като другите -
безличен и изкуствен,
без свой живот и същност...
Моли се с мен - да те пропусне
нерадата съдба ужасна!
Моли се с мене,мили!
Дано отмине твоята душа прекрасна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...