4.08.2004 г., 20:51

Градът

1.3K 0 1

Градът - чудовище жестоко,
поглъща всичко в своя глад!
И вяра,и любов,и всичко
във себе си изтрил е пак...
Той и теб ще заличи -
и теб,и твоите очи...
И ти,любими,ще помръкнеш...
Ще изчезнат блясъкът,смехът
и бликащата жажда за живот...
Ще станеш като другите -
безличен и изкуствен,
без свой живот и същност...
Моли се с мен - да те пропусне
нерадата съдба ужасна!
Моли се с мене,мили!
Дано отмине твоята душа прекрасна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...