Градът

25 nov 2017, 10:13

Poesía

704 7 16

Зората сънено повдига
клепките, тежащи й от смог,
слънце веждите надига,
вторачено в растящия поток
от угрижени, неведри хора,
за бодрост пийнали кафе,
лъха от телата им умора,
в погледа, нерадост се чете.
Автомобилите край тях фучат,
в унисон бръмчат сърдито,
в надпревара - кой да обгазят,
а дърветата проплакват тихо... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Градът

Искате да прочетете повече?

Propuestas