Градът
Зората сънено повдига
клепките, тежащи й от смог,
слънце веждите надига,
вторачено в растящия поток
от угрижени, неведри хора,
за бодрост пийнали кафе,
лъха от телата им умора,
в погледа, нерадост се чете.
Автомобилите край тях фучат,
в унисон бръмчат сърдито,
в надпревара - кой да обгазят,
а дърветата проплакват тихо...
... Невиждащи и недоспали,
от стреса впрегнати в хомот,
закуската - на крак... и недояли,
това наричат - свой живот...
Всяка утрин за възможност втора,
мечтаят в градската матрица,
забравили са, че са хора,
а промяна - твърдата десница!
Градът задъхан се пробужда,
с пулс учестен... пред нервен срив,
а кослородът, тъй му нужен -
безразсъдно пратил е, в архив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
