ГРАДЪТ
на град София
Градът заспива уморен,
от тласъка на моите стенания.
Желанието - кървав цвят,
усещам твоите трептения!
Дъждът изплисква суетата си!
Студено е, но аз съм в теб -
отворен брод, стигаш до душата ми!
Измита от неверност
на размирните ми пътища -
раждам се, като дете
в червеното си ложе.
Докосвам те
с очи,
ръце,
със устни!
Запомням те!
Любов ли е обичта,
или обичта - любов?
Потъвам в теб...!
И вземам си от всичко,
за да има мирис по крилата ми,
когато ще сме чужди в своето дихание!
Ненаситно чужди без телата си!
А навън градът събужда се спасен,
защото тръгвам вече към дома си!!!
05.08.2007г.
Градът заспива уморен,
от тласъка на моите стенания.
Желанието - кървав цвят,
усещам твоите трептения!
Дъждът изплисква суетата си!
Студено е, но аз съм в теб -
отворен брод, стигаш до душата ми!
Измита от неверност
на размирните ми пътища -
раждам се, като дете
в червеното си ложе.
Докосвам те
с очи,
ръце,
със устни!
Запомням те!
Любов ли е обичта,
или обичта - любов?
Потъвам в теб...!
И вземам си от всичко,
за да има мирис по крилата ми,
когато ще сме чужди в своето дихание!
Ненаситно чужди без телата си!
А навън градът събужда се спасен,
защото тръгвам вече към дома си!!!
05.08.2007г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Женина Богданова Todos los derechos reservados
